Направо към съдържанието

Шандор Ференци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шандор Ференци
Ferenczi Sándor
унгарски психоаналитик
Роден
Починал
22 май 1933 г. (59 г.)
ПогребанБудапеща, Унгария
Националност Унгария
Учил въвВиенски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вМеждународна психоаналитична асоциация (президент);
Унгарско психоаналитично общество (основател)
Известен сУчилище за психоанализа в Будапеща
ПовлиянЗигмунд Фройд
ПовлиялМайкъл Балинт, Ализ Балинт, Имре Херман, Зигмунд Фройд
Шандор Ференци в Общомедия

Шандор Ференци (на унгарски: Ferenczi Sándor, роден като Шандор Френкъл) е унгарски психоаналитик.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ро­ден е на 7 юли 1873 година в Мишколц, Австро-Унгария, в семейството на Барух Френкъл и Роса Айбеншутц. Ба­ща му е кни­жар и из­да­тел. От 1890 до 1897 Ференци след­ва ме­ди­ци­на във Ви­е­нския университет. От 1897 ра­бо­ти ка­то по­мощ­ник-ле­кар в нев­ро­ло­гич­но-пси­хи­ат­рич­но­ от­де­ле­ние в бол­ни­ца в Будапеща. През 1904 ста­ва ръ­ко­во­ди­тел на нев­ро­ло­гич­на ам­бу­ла­то­рия. През 1907 година от­к­ри­ва за се­бе си пси­хо­а­на­ли­за­та. Цю­рих­с­ка­та шко­ла по пси­хи­ат­рия око­ло Ойген Блойлер и Карл Густав Юнг раз­ра­бот­ва „ди­аг­нос­тич­ни сту­дии вър­ху асо­циа­ци­я­та“, от ко­и­то Ференци се за­ин­те­ре­су­ва. Той се на­тък­ва и на фрой­до­во­то „Тълку­ва­не на съ­ни­ща­та“, ко­е­то го спе­чел­ва. Ференци тър­си кон­такт със Зиг­мунд Фройд и още на Пър­вия меж­ду­на­ро­ден кон­г­рес по пси­хо­а­на­ли­за в Зал­­­ц­бург из­на­ся док­лад на те­ма „Пси­хо­а­на­ли­за и пе­да­го­ги­ка“. Ско­ро той ста­ва един от лю­би­ми­те уче­ни­ци, а по-къс­но и при­я­тел на Фройд, кой­то по­ня­ко­га се об­ръ­ща в пис­ма към не­го до­ри с „ми­ли си­не“. Це­ли два­де­сет го­ди­ни два­ма­та са свърза­ни с тес­ни при­я­тел­с­ки от­но­ше­ния. Ко­га­то през 1909 г. Фройд би­ва по­ка­нен в САЩ, за да по­лу­чи там по­че­тен док­то­рат, той е прид­ру­жен от Юнг и Ференци.

През 1910 г. на Кон­г­ре­са на пси­хо­а­на­ли­ти­ци­те в Нюрнберг, Ференци ста­ва ини­ци­а­тор на „Меж­ду­на­род­но пси­хо­а­на­ли­тич­но обе­ди­не­ние“. През 1913 той ос­но­ва­ва „Ун­гар­с­ко пси­хо­а­на­ли­тич­но обе­ди­не­ние“. От 1914 до 1916 Ференци е пол­ко­ви ле­кар в За­пад­на Ун­га­рия. По то­ва вре­ме чес­то пъ­­ту­ва до Ви­е­на, за да за­вър­ши при Фройд сво­я­та учеб­на ана­ли­за.

Ко­га­то през 1918 г. в Ун­га­рия из­бух­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка ре­во­лю­ция, сту­ден­ти­те от Уни­­вер­си­те­та нас­то­я­ват за наз­на­ча­ва­не­то на Ференци ка­то до­цент по пси­хо­а­на­ли­за. При крат­кот­рай­на­та Ун­гарс­ка ре­пуб­ли­ка при Бела Кун се от­к­ри­ва до­ри ка­тед­ра и Ференци ста­ва пър­вият­ уни­вер­си­тет­с­ки про­фе­сор по пси­хо­а­на­ли­за (ос­вен Фройд). Ско­ро оба­че, ре­пуб­ли­ка­та про­па­да, а Ференци е из­к­лю­чен от Бу­да­пе­щен­с­ко­то ле­кар­с­ко об­щес­т­во.

Той е президент на Международната Психоаналитична асоциация от 1918 до 1919 г.

Умира на 22 май 1933 година в Будапеща на 59-годишна възраст

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

В своите работи той достига до вярата, че описанията за сексуална злоупотреба върху пациентите като деца са истинни, сравнявайки тези описания с другите пациенти в същото семейство. Това, наред с другите причини, довежда до скъсване на отношенията със Зигмунд Фройд.

Групова снимка пред Университета „Кларк“ в Уорчестър. Предна редица: Зигмунд Фройд, Станли Хол, Карл Юнг. Задна редица: Абрахам Брил, Ърнест Джоунс, Шандор Ференци. Септември 1909 г.

Преди това скъсване на отношенията, той е член на вътрешния кръг на психоанализата и е забележителен с работата си върху най-трудните пациенти и с разработването на теория за по-активна интервенция, отколкото в обикновената психоаналитична практика. В началото на 20-те години, критикувайки Фройдовия „класически“ метод на неутрална интерпретация, Ференци съвместно с Ото Ранк създава психотерапия „тук и сега“, която чрез личното влияние на Ранк довежда американеца Карл Роджърс до концепцията за клиент-центрирана терапия {Крамер 1995}. Ференци намира някакво благоразположение в по-ново време сред последователите на Жак Лакан.

Основният труд на Ференци е „Таласа: теория за гениталността“. Той си сътрудничи с Ото Ранк за написването на „Развитието на психоанализата“. Интересува се от взаимоотношението между биологията и психоанализата и разширява работата на Фройд по време на много активната си кариера като терапевт.

Ференци постоянно изучава Фройдовите публикации и се стреми да диференцира и доразвие идеите на учителя си. Неговото писателско творчество е сравнително малко (съизмерено с публикациите на повечето Фройдови ученици); то обаче се простира върху почти всички области от аналитичната теория и практика. Неговите трудове са дотам остроумни и многостранни, че във възпоминателното слово по повод на смъртта на Ференци през 1933 г. Фройд с право може да каже, че той „направи всички аналитици свои ученици“.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Hysterie und Psychoneurosen, Lpz., 1919;
  • Die Symbolik der Brucke, „Intern. Z. Psychoanal.“, 1921, Bd. 7, S. 211 – 213;
  • Zur Psychoanalyse von Sexualgewohnheiten, „Intern. Z. Psycoanal.“, 1928, Bd. 11;
  • Development of Psychoanalysis (Classics in Psychoanalysis, Monograph 4), Otto Rank and Sandor Ferenczi, International Universities Press, Inc, 1986, Hardback, ISBN 0-8236-1197-3.;
  • (Hrsg) Bausteine zur Psychoanalyse, 4 Bde., 1927, Wien.;
  • The phenomena of hysterical materialisation, in.: Contributions to the Theory and Technique of Psychoanalysis, 2 Bde., L., 1950.
  • Thalassa: A Theory of Genitality, Sandor Ferenczi, H. Karnac Books, Limited, 1989, Paperback, ISBN 0-946439-61-3.
  • First Contributions to Psycho-Analysis, Sandor Ferenczi, translated by Ernest Jones, H. Karnac Books, Limited, 1994, Hardback, ISBN 1-85575-085-6.
  • Final Contributions to the Problems & Methods of Psycho-Analysis, Sandor Ferenczi, H. Karnac Books, Limited, Hardback, 1994, ISBN 1-85575-087-2.

Препоръчана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ferenczi’s Turn in Psychoanalysis, Peter L. Rudnytsky, New York
  • Sandor Ferenczi: Reconsidering Active Intervention, Martin Stanton, Jason Aronson Publishers, 1991, Hardcover, 1991, ISBN 0-87668-569-6.
  • Legacy of Sandor Ferenczi, Edited by Adrienne Harris and Lewis Aron, Analytic Press, 1996, Hardback, ISBN 0-88163-149-3.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Енциклопедия Психология, ред. Дж. Корсини. София: Наука и изкуство, 1998
  • Ратнер Йозеф, Психоанализа: Класиците, София: Кибеа, 2005

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шандор_Ференци&oldid=10716187“.